От 1989 г. мина много време и кой знае колко още ще мине докато.....?! Тогава аз бях на 40 г. и понеже не съм член на Партията, а и никой от моето семейство баща,майка,баби и дядовци също са беспартийни не можах нито фирма сериозна да направя ,нито да стана ортак със силните на деня и да забогатея. Не станах и мафиот или наркотрафикант ,защото според мен за това се иска друга ценностна система. Ходех като гламав по митингите и виках до прегракване за СДС. Никога няма да забравя сълзите в очите на Надежда Михайлова и сияещата физиономия на Иван Костов след победата на изборите. И аз като много други наивници като мен смятах ,че е дошъл преломът и си заслужава да се живее в България. Даже така възпитавах и дъщеря си, "за българското с любов".
Нещастен наивник! Партията-държава не си остави каруцата в калта и всички мои познати, съученици и състуденти партийни членове са крупни бизнесмени и политици и въобще не ме познават отдавна.
Това е може би съдбата на голяма част от хората на мойта възраст и не представлява кой знае какъв интерес за блога. Споделям го защото за мойто поколение имаше само един шанс и той беше след 89 та  веднага да напусне България и който постъпи така сега е друг човек и достойно живее In the World! 
Много време мина от 1989 г. ,но уви нищо не е толкова тъжно от пропилените надежди, но както е казано нищо не ни остава освен да се надяваме и "Dum spiro spero" донякъде обяснява делата ни.